Подготовка за изпит с ТЕС

Случай от практиката на Елена Георгиева

Йоана* е на 25 години, с бледо лице и тик. Изглежда  притеснена, не я свърта на едно място. Около нея цари атмосфера на тревожност. Избягва да ме гледа в очите. Не спира да говори, а гласът й е изтънял. Не довършва изреченията, започва едно, после скача на друго.

Йоана идва за  консултиране с ТЕС с конкретен проблем – страх от предстоящ държавен изпит. Познато, нали? Целта й е да се успокои за изпита, за да може да го вземе. Споделя, че страхът напоследък е превзел целия й живот – не може да спи добре, сутрин се буди към 6 часа с тревога в гърдите, понякога получава нещо като задушаване и прималяване. Имала е и история на панически атаки преди около 7 години, сега няма пристъпи.

homework-1735644_640.png

Както много други чувствителни хора, Йоана изпитва  силна тревога, че няма време за подготовка. Ужасена е, че ще се провали и че не може да се справи. Страхува се, че подготовката е прекалено голямо нещо за нея. Всички тези емоции са с много голям интензитет.

Започваме да потупваме, за да снижим паниката от предстоящото събитие. Използваме горните твърдения като установки, балансирани с "аз съм добър човек и се приемам". След няколко рунда по точките минаваме през  катастрофическото видение, че ще блокира и ще се провали, защото "мозъкът ми  блокира на изпит".

Проследяваме "блокирането"  докато потупваме с въпроса  "Кога разбра че мозъкът ти блокира на изпит?". Йоана изрежда няколко спомена от ученическо време. Обединени са от същото усещане за блокаж, вцепенение, силна тревога. Търсим дали има още по-ранен спомен, следвайки енергията на блокажа в тялото. Не бързаме, даваме време на подсъзнанието й.  

"Ако можеше да си спомниш, кога би било това?"

След малко лицето на Йоана се променя. Спомня си как когато е била 3-4 години в детската градина, е участвала  в  пиеската  "Червената шапчица" и от паника е блокирала, забравяйки репликата си. Прилагаме ТЕС техниката "Разкажи историята" върху тази случка, като  тя разказва сякаш си говори с приятелка и едновременно с това се потупва.

Отначало й е трудно да си припомни живо случката, но после успява, тук ни помагат насочващи въпроси като "Какво би изпитала ако беше на 3 и не помниш думичките?" или провокиращи реплики  като "Е, как можа, колко глупаво!". Слушаме емоциите ѝ и къде в тялото се проявяват те. Скоро е толкова потопена в емоцията, че с лекота откриваме грешното убеждение, което тя бе приела за абсолютна 100% истина за остатъка от живота си.

"Аз  съм глупава!"

Потупването освобождава травмата, вцепенението и паниката изчезват след няколко кръга по точките. Настъпила е и  промяна в мисленето ѝ за случката. 

"Аз съм добро дете, умно дете, просто се уплаших. На всеки може да се случи!"  

Лицето на Йоана е омиротворено, говорът ѝ е по-силен и плавен. Следва тестване на резултата, търсим дали има останали негативни емоции или нюанси на проблема. На въпроса "Как се чувстваш тук и сега?" се оформя вътрешен конфликт. Знае, че  трябва да си вземе изпита, но не харесва материала и учи насила, не може да се накара да започне.

Работим с вътрешния конфликт, тя го признава без да се самообвинява .

"Въпреки че знам, че трябва да си взема държавния изпит, и трябва да уча за него, но мисълта за този материал ми е неприятна, аз признавам че имам този конфликт и че не знам как да се справя сега. Признавам, че това ми е непоносимо, и  имам право да се чувствам така." 

Като  напомнящи фрази редуваме по точките "този мой блокаж" на около 4 точки, после "трябва да уча и не искам да уча това"  за няколко точки, после редуваме "трябва" и "не искам, ама трябва" и "да, ама не искам", "Трябваааа!!!" (като  в операта, с фалцет) и "не искам! не искам! не искам!" ( като заинатено малко дете). Изкривяваме фразите до абсурд, докато тя се разсмива. Ситуацията олеква. Вътрешният конфликт вече не изглежда толкова неразрешим и смазващо важен,  а подсъзнанието през това време търси приемливо решение. Йоана  сама се пита на глас: "Как не ми омръзна?"

Използваме фразата и потупваме, като я преувеличаваме дo абсурд:

"Вечно ще си се готвя  за изпита, и на 70 години, като остарея пак ще се разкъсвам така и това ми харесва."

Минаваме два рунда по точките  преди да се попита: "Харесва ли ми това?"  

Отговорът е: "Не, стига."

Време е за нова установка.

"Въпреки че не зная как да се справя с този конфликт, избирам да приема че има начин, защото не искам да продължавам така. Въпреки че искам да си взема изпита, но ми е трудно да започна да уча, аз вярвам че ще открия начин да науча този материал. Въпреки че сега ми се струва невъзможно, аз знам че бих могла да открия моя начин да се справя, когато блокирам или материалът е труден."

Следва потупване по точките - "възможно е", "навярно има начин", "само ми се струва невъзможно", "дали е толкова супертрудно?". Тук Йоана съобщава за възможни решения - хрумнало ѝ е да помоли за помощ приятел, който вече е завършил.

"Щом той успя да го вземе, значи и аз мога!"

Настъпила е позитивна когнитивна промяна. Подсещам я за ТЕС и как  би могла да си  помогне  преди самия изпит и когато ѝ се стори, че блокира. Продължаваме да потупваме с напомнящи фрази "има начин", "мога да се справя", "справях се и преди" - Йоана потвърждава че на другите изпити резултатите ѝ са били много добри дори когато е блокирала. Използваме този пробив:

"Въпреки, че блокирам  на изпит и че толкова не ми се иска да уча този труден материал, аз се справях много добре досега и знам че ще се справя и сега."

Потупваме върху "Мога да се справя, има начини, само още не ги знам, не съм ги забелязала". Вярно ли е за Йоана: да!  На колко?- 95%.

Когато питам, какво ще стане ако се провали, Йоана не смята, че ще се провали, има доста неща които знае, има време. "Ако само си представим, че не го вземеш,това провал ли ще е?" Отговорът ѝ е не, не е. Категорично. 

Тестваме "нямам време за нещо толкова голямо" - не е вярно. Предполага, че може да вземе отпуск и да се концентрира върху ученето (има ресурси и възможности). Не звучи като блокирал, тревожен човек, много по-оптимистична е.

Тук времето ни свърши. (90 мин.)

***

При по-нататъшна работа би могло да се проследи защо е толкова важно за Йоана да се справи, дали  този перфекционизъм води до негативно вярване. Защо учи нещо което не ѝ харесва, какво се крие зад това. Йоана беше склонна към тревожност, което предполага лоши стратегии за справяне със стреса - например занемаряване на собствените базисни нужди, но и какво/защо е стресиращо за нея. Проследяването с ТЕС на последното  ще доведе до освобождаване от ограничаващи убеждения, формирани на базата на стари преживявания.

Сигурно искате да разберете какво се случи с Йоана?

Около един месец по-късно Йоана се обади, че си е взела държавния изпит, въпросите били нормални и не е блокирала. Сподели, че използвала отпуск и конспектиране на материала, успяла  да преговори целия материал (който беше голям обем). Похвали се, че е приложила и Силва метод (алфа състояние) преди заспиване за преговаряне.  В гласа ѝ по телефона нямаше и следа от паниката и притеснението.

Случаят на Йоана е пример как  с безценната и деликатна помощ на ТЕС едно невярно подсъзнателно убеждение, създадено в детството с цел да ни предпази от  бъдещи травми, може да бъде  променено и в резултат- един човек  повярва, че може да се справи. И успя.

Искате ли и вие да успеете? Елате на фестивала на 3 юни.

*Името на клиента и някои лични данни са променени с цел запазване на анонимността.

Последни новини