Забележително проучване дава доказателства, че ТЕС променя генетичния израз*

Автор: Craig Weiner

Превод: Ина Бали

Източник: http://www.efttappingtraining.com/landmark-study-offers-evidence-of-eft-altering-genetic-expression/

*Генетичния израз е процесът, чрез който инструкциите в нашата ДНК се превръщат във функционален продукт, като протеин.

Как бихте реагирали, ако ви кажа, че изследвания показват, че докато потупвате и дори известно време след това ТЕС влияе на това какво вашите гени насочват мозъка и тялото ви да правят. Това би било невероятно вълнуващо, нали? Добре познайте какво...

Ново проучване, проведено неотдавна от Махарадж в Университета Акамай и публикувано в списание "Енергийна психология - теория, изследвания и приложение“, документира промяна в генетичния израз веднага след 50-минутна сесия с ТЕС.

Накратко, 4-ма човека са участвали в 50-минутна сесия с ТЕС. Непосредствено преди сесията и веднага след нея, четири часа по-късно и 24 часа след потупването с ТЕС се измерва пълен геном на иРНК (информационна рибонуклеинова киселина, която служи като матрица или шаблон, по който се осъществява белтъчната синтеза) като се прилага  нов метод за изследване на слюнката. Резултатите показват, че генетичният израз на 72 гена се променя непосредствено след ТЕС и 25 гена продължават да показват променени функции 24 часа по-късно. Тук ще изброим само част от процесите, върху които влияят епигенетично променените генни:

  • Възпалителни процеси  и имунен отговор (т.е. антивирусна активност)
  • Регулиране на реакцията на стрес
  • Потискане развитието на туморни образувания
  • Подобряване на синаптичната свързаност
  • Плодовитост при мъжете
  • Превенция на вредното влияние на ултравиолетовите лъчения
  • Регулиране нивата на инсулин

Макар че би било неуместно категорично да се твърди, че ТЕС въздейства и подобрява всички тези функции, това изследване е първа стъпка в тази посока.

За да предадем по-просто смисъла на епигенетиката,  ви предлагам едно точно и лесно за разбиране обяснение. Всеки човек има набор от гени,  наследени от родителите. Тези гени и целият ни геном (нашата генетична библиотека) е като набор от схеми, които определят всичко - от цвета на очите и косата до ежедневното създаване на протеини, които участват във всеки аспект на нашата физиология - от хормоните, храносмилателните ензими, имунните клетки и много други. Но като всеки, който е проектирал или реконстуирал своя дом знае, че чертежите и крайният резултат могат да се различават значително в зависимост от възприятието, което се случва по време на строителния процес (или живота).

Поведението на много от нашите гени непрекъснато се променя в зависимост от изискванията на средата или от това, което ние възприемаме, че се изисква от нас във всеки един момент. Ако се установи, че гените трябва да произведат повече протеини, те активират или намаляват своята функция.

Например гени, които отговарят за възпалителните процеси, за имунното подпомагане или за производството на стресовия хормон (адреналин или кортизол) могат да бъдат активирани, когато тялото чувства, че е подложено на атака. Когато тялото влиза в режим на борба или бягство, в нашето тяло се увеличава производството на стресови хормони, сигнализирайки, че оста хипоталамус-хипофиза-адреналини жлези преминава на висока предавка, което незабавно увеличава производството на стресови хормони, за да подготви тялото за режим на оцеляване от някаква заплаха.

Важно е да разберем, че когато кажем, че нашите гени се влияят от средата, имаме предвид, както това, което е извън нашето тяло (т.е. външни сили, независимо дали става дума за въздух, вода, електромагнитни полета и др.), така и това, което е външно за гените в нашите клетки (т.е. хормоните, протичащи през нашето тяло, които се влияят от мислите и емоциите ни).

Невронауката и психологията показват, че когато сме имали травматични преживявания, тогава нашето тяло е по-вероятно да бъде афектирано от събития, които предизвикват подобни мисли и чувства, като тези от травматичното събитие. Тези задействащи обстоятелства, които могат да бъдат предизвикани от различни стимули - визуални, слухови, кинетични, обонятелни, вкусови или самовнушения, е по-вероятно да предизвикат стресов отговор и да вкарат тялото в режим на борба или бягство, карайки гените да стимулират производството на протеини.

Така че, ако се смята, че ТЕС може да повиши емоционалната ни стабилност и да предизвиквам епигенетични промени, които стимулират възстановяването на нервните връзки, увеличават имунния отговор, подобряват паметта и способността за учене, то тогава имаме впечатляващо обяснение защо ТЕС се смята за толкова мощна лечебна техника с обективни научни доказателства, които подкрепят нейната ефективност.

Повече подробности и възможност за по-нататъшно проучване може да намерите в резюмето на изследването и "коментарите на Крейг"  ТУК.

Последни новини